Меню Затваряне

РЕДЖО ЕМИЛИЯ

  Историята започва 6 дни след края на Втората световна война, през пролетта на 1946г. По това време Лорис Малагуци, бъдещ “баща” и визионер на подхода Реджо Емилия, все още е обикновен учител. Когато случайно научава, че в едно село близо до града Реджо нел Емилия са се събрали хора от общността, които искат да построят детска градина, той веднага се качва на колелото си, любопитен да научи повече. Сред руините вижда няколко жени, които обсъждат колко пари могат да изкарат от продажбата на един танк, два военни камиона и няколко коня, изоставени на мястото от немските войници. Идеята изглежда абсурдна: детска градина, която да произлезе от танк, камиони и коне? Но тези хора – селяни и работници, надживели ужасите на войната, изглеждат напълно сериозни…

  Осем месеца по-късно невъзможното е факт. Сградата е построена с дарения от местни земеделци, с тухли от бомбандираните къщи в околността, с неуморен нощен и неделен труд на всички хора от общността. Над входа й е изписано: “Мъже и жени, заедно строихме стените на това място, защото го искахме ново и различно за нашите деца.” За кратко време местните жители създават още седем образователни институции в най-бедните райони и покрайнините на града. Всички те са организирани и менажирани от родителската, основно – женска самоинициатива. Всички възникват от стремежа на хората, да направят всичко по силите си, за да възпитат деца, които не биха повторили тяхната грешка. Деца, които биха били достатъчно силни, за да се противопоставят на злото… От травмата на войната са разцъфнали необикновени цветя, за които предстои да научи целият свят.

  Под ръководството на Лорис Малагуци, необичайният образователен експеримент се разраства толкова успешно и постига толкова убедителни резултати, че през 70-те години на миналия век успява да извоюва финансовата подкрепа на града и да се превърне в официален общински модел за ранна грижа на Реджо Емилия. Малагуци формира новаторски центрове за бебета и малки деца, повлияни от ученията на Дюи, Фрьобел, Виготски, Пиаже и Киари, а по-късно и Бейтсън, Хокинс, Брунър и Гарднър. Подходът Реджо постепенно става предмет на научни изследвания и когато през 1991 г. е обявен от ЮНЕСКО за най-добър подход за ранното детство, придобива световна популярност. Понастоящем, 15 години след смъртта на великия италиански психолог, педагог и визионер, педагозите от Реджо Емилия продължават да са в крак с последните изследвания в областта на детското развитие и образованието в други страни. В същото време обаче, те продължават да формулират нови интерпретации; нови хипотези и идеи за ученето и преподаването – чрез ежедневните си наблюдения и преживяването си с децата. Тяхната емблематична и новаторска визия за ранна детска педагогика е модел за качество, който впечатлява дълбоко хората по целия свят.

  Реджо споделя някои от ценностите на по-известните валдорфски и монтесорски философии, но не е конкретна образователна система, а по-скоро подход, основан на научни изследвания и общочовешки ценности, свързани с това как децата учат. Тези ценности могат да се интерпретират в различен контекст, различни образователни структури и по много начини, което прави подходът изключително гъвкав. През септември 2019 г. предстои първото представяне на подхода Реджо Емилия в България. Вярваме, че срещата с международната фондация Reggio Children и нейния президент г-жа Клаудиа Джудичи, е знакова за страната ни.